Вървях из парковете и горите и стигнах да черваната, която, може да се каже, ми беше най-антипатична. Незнам защо. Разбира се оглаждах се като пазач на някоя грозна статуя която кметицата настояваше да не бъде одраската с графити, за нещо интересно. Но нямаше жива душа. Изведнъж дочуш някой да си пее като от детските филмчета за принцеси, нали знаете, все пеят. Оная красивица дето спи 100 години, понеже е мързел. Тръгнах към гласът и видях Анабел. Нищо чудно, въпреки, че тя беше вампир излеждаше толкова... сладко.
- Хей! - извиках.